Препоръчано - Маргьорит Дюрас: „Да пишеш”

Книгата е съставена от няколко есета на Дюрас: „Да пишеш”, „Смъртта на младия английски авиатор”, Roma, „Чистото число”, Изложението на живописта”.

Ритмична и фрагментарна книга – много френска, с онова усещане, което може да носи само този език. Дюрас създава образи, движейки се по асоциации. Опира се на философски (и политически) констатации, които пристрастно изпълват книгата. Книгата може да се чете фрагмент по фрагмент, на отделни мисли и части, от началото към края или наопаки. Изобщо конструкцията е и вмешателство на: световъзприемане, идеи, отсенки към култовия любовник и оразличаване на нещото чрез (и за) което се пише – самотата.

„От писането се подивява. Човек се връща към едно дивачество отпреди живота. И го признава неизменно, то е онова от горите, онова отдавнашно като времето. Онова на страха от всичко, отчетлив и неотделим от самия живот. Ожесточава се. Човек не може да пише без силата на тялото. Трябва да е по-силен, за да се залови с писане, трябва да е по-силен от това, което пише. Потресаваща история, да. Не само писането, написаното, ами и звуците на нощните зверове, тези на всички, вашите и моите, тези на кучетата. Смазващата, отчайваща вулгарност на обществото. Болката, Христос и Моисей, и фараоните, и всички евреи, и всички еврейски деца, и още най-силното усеща за щастие. Неизменно, така смятам”. 

Из "Да пишеш"

Маргьорит Дюрас: „Да пишеш”. Изд. Прозорец, 2013