„Ной”: филм за днешния свят

В звездния състав на „Ной” до Ръсел Кроу застават носителката на Оскар Дженифър Конъли („Красив ум”), Рей Уинстън („Снежанка и ловецът”), Ема Уотсън (поредицата „Хари Потър”), Антъни Хопкинс („Тор: Светът на мрака”), Логън Лерман („Тримата мускетари”).

Във филма Ной (Ръсел Кроу) е мъж, избран от Бога за велико дело – преди всемирния потоп да сложи край на всичко живо. Изправяйки се едновременно срещу реален враг и непозната заплаха, Ной е призван да постави ново начало в историята на човечеството. Интерпретацията на библейския мит е интересна – запазено е едно важно зрънце от оригинала. Ной е праведен човек, изведен извън общия поток на разврат и разгулност в света. Той има и праведно семейство, умее да слуша и гласа на своя Бог.

Режисьорът Дарън Аронофски „пипва” различни нишки във филма и то така че ги заплита в обща цел: композиция и монтаж, анимация и реализация, сценарий и интерпретация, актуално и митологично, библейско и фантастично... Това не е просто филм екшън - сага с 3D ефекти, нужен е личен опит и преживявания, за да се проумее дилемата на Ной: как да обичам безболезнено човека до себе си? Във филма Ной разбира нещо важно, когато посяга да убие с нож двете си внучета - близначета (момичета), мислейки си, че Бог го изисква от него . Това се случва на кораба. Ной е в заблуждението, че след смъртта на всички им, Сътворението ще е, както преди - без хора и грях, затова и се противопоставя на продължението на собствения си род. В този момент сърцето на Ной е прободено от любов и милост и той оставя живи децата...   Така се превръща в слаб и непокорен човек (в собствените си очи), но и става много симпатичен на зрителя. В киното е впечатляващо да видиш противоречие наяве. „Гладиаторът” Ръсел Кроу е толкова облъчващ Ной! Говорят очите му, засилените бръчки във времето на филма, косите му, които от кестеняви – стават сребристи... Ной внушава, че не е лесно да се живее със собствени привички и инстинкти за самосъхранение...

„Има нещо стихийно и първично във водата” – казва Аронофски. На големия екран тази сила и мощ е направо осезаема. Водата прониква отвсякъде: тя е тъмна сила и очистваща стихия, тя прави филма някак „подгизнал”, водата прониква в костите на зрителя, но не сетивата ми работеха на макс от този 3D ефект, а умът ми. Филмът е приключение, Ной започва отново като Робинзон Крузо, естествено в по-различни обстоятелства. Филмът кара зрителя да мисли за доброто и злото, за самозабравилите се властници наоколо, които смятат, че държат всичко в ръцете си, за лъжата и примитива, за очистващата сила, криеща се в любовта към живота. Филмът е днешен, защото показва, че светът е непроменяем в своите дилеми и безнаказаност.

Забелязва се, че сечивата на героите, с които обработват земята са по-съвременни, отколкото е нужно. Дрехите им са доста гръндж и изглеждат дънкови, накъсани, сякаш от хубав марков магазин.  На моменти героите правят любов по малко по-съвременен начин. Вероятни решения, не вярвам да е недоглеждане.

Не толкова разтърсващите 3D ефекти (или екшънът в мяра) ще впечатлят по-интелигентната публика, а историята за един свят и една философия, историята за една идея за живот, историята на едно семейство и един човек... дръзнал да живее като себе си, надявайки се на нещо много обикновено: справедливост в света и любов на своя „кораб”.