По
европейски проект "За по-качествено образование” се обсъжда не само отпадане на
историята в XI и XII клас, но и минимизиране на
хуманитарния цикъл. Иначе се увеличават часовете по история в VIII и X клас. В гимназията няма да се учи задължително
философия, свят и личност, психология... Изобщо, предметите, които създават
личността като гражданин – са изместени в графа „пожелание” или ги няма. На
изчезване в „горна” степен са и музиката, и изобразителното, и информатиката.
Всичко онова, което облагородява човек, не го приспива, не го прави многоцветен
и безличен „трол” – минава на заден план.
От
Министерството на образованието обясняват, че промените в програмите няма да
влязат в сила преди да бъде приет новият Закон за училищното образование, от
който ще последват и други промени – промяна на държавните образователни
изисквания за общообразователна подготовка, промяна и нови държавни изисквания
на учебния план, където ще залегнат часовете и предметите, които ще се
изучават. По европейскo изискване законът трябва да се приеме до месеци. За
целта обаче няма обсъждане (по въпросния закон) с неправителствения сектор,
няма диалог с учителите, синдикатите мълчат, не е ясно и кой пише закона. За да
се въведат новите стандарти и
програми – трябва база, подготовка и други учебници. Аз не съм видяла нещо да
подсказва в училище, че идват „новите стандарти”. Методистите от
университетите, с които влязох във връзка и ги попитах дали участват и знаят
нещо за „новостите” – дигат рамене. Министърът на образованието каза, че малка
група от хора пишела закона. Коя е тази група? Не знам дали някой се досети да
изчисли и социалния риск: колко учители ще останат без работа след орязаните
часове? Къде ще работят тези хора? Ако има такъв социален риск – какво е
решението?
Затова
пък от МОН заявиха, че ще работят с бизнеса по учебните програми и планове.
Значи бизнесът знае повече за учебните програми и планове от преките участници
в тях – ученици, учители и родители. На Националния форум „Правителство -
бизнес” стана ясно, че училището щяло да обучава кадри, необходими за
развитието на икономиката на национално и регионално ниво, както и това, че
учениците щели да имат необходимите компетенции, които бизнесът изисква за започване
на работа. Според МОН чрез тези мерки ще се намали както процентът на
отпадналите от образователната система, така и младежката безработица. Някой ще
каже ли къде точно ще практикуват придобитите си умения завършващите?
Нещата
са като в стария виц: „Човекът взе парите и каза: ще видим”. Парите от Европа
по програма „За по-качествено образование” са взети и се усвояват. Добри или
лоши – промените трябва да се въведат – независимо как и дали ще функционират.
Изобщо,
що за идея е това: да лишиш някого от възможността да изучава миналото?
Руснаците въведоха в средното училище изучаването на „Архипелаг Гулаг” на
Солженицин (образователният министър Фурсенко взе това решение през 2009).
Знаем, че тази книга е публикувана преди повече от четиридесет години в Париж и
се разпространява от ръка на ръка под формата на самиздат във Франция. Четенето
на „Архипелаг Гулаг” е било сигурен затвор за всеки, който си позволява да
провежда „антисъветска пропаганда”, казват, че е една от най-преследваните
книги. А днес е в руските учебни програми. До месец ще разберем дали книгата
„Задочни репортажи” на Георги Марков ще достигне до нашите гимназисти. И дали
инфантилното политиканстване, надделява над изучаването на историята (близка и
далечна) – такава, каквато е.
Няма коментари:
Публикуване на коментар