Ако бях художник, бих рисувал – и щях през целия си живот да правя само това – цялото пристанище на Каварна, къща по къща, всяко кътче. Бих се опитал да възстановя на платното целия мираж. И няколкото души от тук. Нищо не ми се струва излишно, всеки детайл предизвиква в мен емоции с целия разкош на слънцето, разпростряло се върху морето, върху камъчетата, върху лугата, въпреки това, бих могъл да използвам възможно повече мрачните цветове. Всяка картина ще трябва да плаче. В Балчик, грация, капризи, твърде много сбрани украшения. Тук само няколко дебели щрихи, сякаш основните истини се изразяват просто, без изкривявания. Но докато от Балчик за кратко време улавяш всичките му красоти, в Каварна в първия момент нищо не забелязваш, и едва по-късно започваш да се пропиваш с атмосферата, сякаш придобиваш порок. Понякога, посред нощ, имам усещането, че говоря с Господ.
Превод от рум. Христо Боев
Изд. Изида, Сф., 2018
Няма коментари:
Публикуване на коментар