Момичета от Шабла пред фотоапарата на Десислава Донева

Така се случи, че разгледах фотоизложбата на Десислава Донева – „Аз съм въпрос на светлина” в Мангалия (Румъния). Озовах се в тамошния културен център на военноморските сили и попаднах на изложбата на фотографката от Шабла, която е снимала предимно момичета от своя град. Фотосите не са за подценяване, макар че са правени от човек, който твърди, че това занимание му е хоби. Слушах как шабленци наоколо говорят за момичетата: тази била внучката на еди-кой си, другата работила в общината... Момичетата не са професионални фотомодели. Изглеждат обаче отпуснато пред  фотоапарата – няма напрежение в лицата им. Липсва и сладникав копнеж по далечното и недостижимото. Причината е, че морето е наоколо, слънчогледите също. Рядката смесица на Добруджа, която съчетава море и поле, е част от вдъхновението и спокойствието на фотографката и моделите. Моделите, които не са приказни същества, преминаващи през девет планини в десетата. Животът е тук - на пясъка. 

Отсъства самоцелност и излишество в тази изложба, както и дразнеща естетизация и инерция да се представи жената пред обектива с предварителна уговорка. Струва ми се, че част от женствеността е в очите, а смисълът е в лежерността и плавността на движението. Не открих снимка на жена с голяма усмивка, това донякъде заключва изложбата. Сериозността ми беше малко в излишък, една идея-закачка би била в полза на по-интелектуалното и ведро женско начало. От друга страна - общият тон на изложбата разкрива, че тук до фара животът не е толкова лек, колкото изглежда...

Темата за плодородието отключва общата визия и интерпретира представи от много преди... 

Виждаме фара на Шабла (най-старият на Балканите), припомняме си, че наоколо има мно-о-о-го потънали кораби... 

Жените от снимките не изглеждат „намахано” като родни фотомоделки – подбрани са така сякаш носят някаква сила и устойчивост. В същото време липсва свян пред обектива - "плодородието" не е за малки Лолити. Изведена е една линия на съблазън, която не е поставена в центъра. Вмъкването в реалността на изложбата подтиква да оставим света с дилемите му за после - нещо важно се случва сега, пред очите на родените наоколо. 

Детайлът не подлъгва и не ограничава...  защото заедно морето и полето са истина. Само на север.