надявам се да ви е интересно и любопитно наоколо - алтернативността не е самоцел, а по-скоро интелигентност и сетивност... за блога
I hope you find your stay here very much to your liking - the world of alternative realities is not an end in itself, but rather intelligence and sensitivity.

сряда, август 12, 2015

Момичета от Шабла пред фотоапарата на Десислава Донева




Така се случи, че разгледах фотоизложбата на Десислава Донева – „Аз съм въпрос на светлина” в Мангалия (Румъния). Озовах се в тамошния културен център на военноморските сили и попаднах на изложбата на фотографката от Шабла, която е снимала предимно момичета от своя град. Фотосите не са за подценяване, макар че са правени от човек, който твърди, че това занимание му е хоби. Слушах как шабленци наоколо говорят за момичетата: тази била внучката на еди-кой си, другата работила в общината... Момичетата не са професионални фотомодели. Изглеждат обаче отпуснато пред  фотоапарата – няма напрежение в лицата им. Липсва и сладникав копнеж по далечното и недостижимото. Причината е, че морето е наоколо, слънчогледите също. Рядката смесица на Добруджа, която съчетава море и поле, е част от вдъхновението и спокойствието на фотографката и моделите. Моделите, които не са приказни същества, преминаващи през девет планини в десетата. Животът е тук - на пясъка. 

Отсъства самоцелност и излишество в тази изложба, както и дразнеща естетизация и инерция да се представи жената пред обектива с предварителна уговорка. Струва ми се, че част от женствеността е в очите, а смисълът е в лежерността и плавността на движението. Не открих снимка на жена с голяма усмивка, това донякъде заключва изложбата. Сериозността ми беше малко в излишък, една идея-закачка би била в полза на по-интелектуалното и ведро женско начало. От друга страна - общият тон на изложбата разкрива, че тук до фара животът не е толкова лек, колкото изглежда...

Темата за плодородието отключва общата визия и интерпретира представи от много преди... 

Виждаме фара на Шабла (най-старият на Балканите), припомняме си, че наоколо има мно-о-о-го потънали кораби... 

Жените от снимките не изглеждат „намахано” като родни фотомоделки – подбрани са така сякаш носят някаква сила и устойчивост. В същото време липсва свян пред обектива - "плодородието" не е за малки Лолити. Изведена е една линия на съблазън, която не е поставена в центъра. Вмъкването в реалността на изложбата подтиква да оставим света с дилемите му за после - нещо важно се случва сега, пред очите на родените наоколо. 

Детайлът не подлъгва и не ограничава...  защото заедно морето и полето са истина. Само на север. 




Няма коментари:

Публикуване на коментар