Принципно се
култивирам, когато слушам цигулка и се зареждам с търпение, защото звукът идва
към мен рязко. Искам да кажа, че не усещам мелодията й. До снощи. Когато за първи
път чух солиста Чавдар Вълков с орекстъра на Държавна опера-Русе. Диригент е
Владимир Бошнаков. Общият проект включва филмова музика от Холивуд и
европейското кино. Чухме разнообразни музикални моменти от филми: „Червената
цигулка“, „Списъкът на Шиндлер“, „Карибски пирати“, „Мисията невъзможна“,
„Маската на Зоро“, „Усещане за жена“, „Осъдени души“, “Хари Потър”,
„Кръстникът“ и др.
Цигулката на
Чавдар Вълков носеше някаква мекота и пълнеше пространството. В далечината
звукът не проскърцваше и не се даваше –
„прожектираше“ кино, после леко се снижаваше и се отдалечаваше. Направи
ми впечатление чистият звук, който не натрапваше солото. Киното, оркестърът и
солистът въведоха слушателите-зрители не
просто в отделни фрагменти, а в света на малките и изстрадани истини на
голямото кино. Сновяхме между онзи „списък“ и онова „усещане“. А през цялото
време цигулката долавяше смисъла най-ясно и пълно, но без да си съперничи с
откъсите от филмите (които се прожектираха) или с останалите инструменти. Проектираше
смисъла между драматичното и веселото, между любовното и всекидневното,
задавайки един ракурс: животът е разнообразен. Не бях слушала цигулка с леки
„движения“ и тънки вибрации. Или забелязвам много ясно музиканта, или цигулката
ми е твърде патетична. Очевидно Чавдар Вълков има усета да се оттегля и да се
приближава – да варира със своята цигулка, без да я употребява и насилва. Артистична
форма на изява, в която помага интелекта, а не инерцията.
Видях и
поддръжката на русенския оркестър, който затваряше кръга на тайните на Ал Пачино.
Помните онзи филм, в който допирът е по-важен от очите, а ритъмът не зависи от
дългите и безконечни упражнение, а от непозната. Само от това.
Фокусът
вурху цигулката е специфично средство за въвеждане в реалностите на киното, в
потайностите на „другото“ изкуство, което ритуално има нужда от своята цигулка.
Опитах се да
чуя звука на моята реалност по филм. И избрах… цигулката на Чавдар Вълков.
Няма коментари:
Публикуване на коментар