„Махали” Ботев, „слагали” Фотев

Дияна Ив. Боева

Помня един учебник по български език, в който бяха поместили стихотворението „Колко си хубава!..” на Фотев. Реакцията на учениците беше следната: „Този само нозете ли й гледа?”. В клас е така – не е като в политиката – няма задкулисия. 
Казвам направо, че „Майце си”, не бива и не може да се замени със стихотворението на Фотев. Най-малкото, в случая един български поет, се противопоставя на друг – също мъртъв, но възрожденски. „Махането” и „слагането” в литературата не е възможно – то не е като да назначиш преди обед шеф на ДАНС, а следобед  да го уволниш. Или да „сложиш” зам.-министър сутринта, а вечерта да го „няма”. Политиците доказаха, че са еднодневки чрез начина, по който се държат един спрямо друг – слагайки/махайки се.  Литературата обаче борави с факти, фикция, интерпретация, истина, лъжа... Възпитава в чувствителност към хората и себе си... Четенето изисква и определени лични качества и съсредоточаване „по тема”. Очевидно изброените неща не са в полезрението на хората, тръгнали да „просвещават”. Най-малкото, „Майце си” пита кой си и защо си объркан, кои и къде са приятелите ти. Начева се и усещането, че пътят е „славен и страшен”. Родолюбието започва с „Майце си”. Прословутият „катарзис”, който се оказва яма за политиците на деня, също е скрит там. Разочарованието на един съвсем млад поет не може да се „махне”. Както не може да се „махне” и недоволството на хората по улиците днес. Човек не е черна дъска, по него не се трие с парцала на леличките чистачки, не е и нова бяла дъска, по която да мине гъба и да затрие флумастера. Изобщо за определено разбиране на литературата, се иска биография, не политическа, а човешка – лична, интересна биография, която в определени моменти да те е превръщала в авантюрист или просто читател на хубави книги, търсач на преживявания или пък в човек, възпитал себе си „силно да люби и мрази” – като Ботев.

Не знам и какво против имат „новите” спрямо „Моята молитва”? Или е пречка поставянето на проблема за фалшивите и истинските богове. За истината и лъжата.

На министър Клисарова и личи, че е чела малко (или никакви) книги. Да започне с поезия – може и с Христо Фотев, ако и е любим поет. Само да не се излага повече. Или утре ще излезе пак и ще каже, че медиите не са я разбрали и я цитирали погрешно. Апропо, ще го каже с убийствен североизточен диалект, който не прилича на игривото варненско хоро, което харесвам.