надявам се да ви е интересно и любопитно наоколо - алтернативността не е самоцел, а по-скоро интелигентност и сетивност... за блога
I hope you find your stay here very much to your liking - the world of alternative realities is not an end in itself, but rather intelligence and sensitivity.

четвъртък, юни 20, 2013

„Махали” Ботев, „слагали” Фотев

Дияна Ив. Боева

Помня един учебник по български език, в който бяха поместили стихотворението „Колко си хубава!..” на Фотев. Реакцията на учениците беше следната: „Този само нозете ли й гледа?”. В клас е така – не е като в политиката – няма задкулисия. 
Казвам направо, че „Майце си”, не бива и не може да се замени със стихотворението на Фотев. Най-малкото, в случая един български поет, се противопоставя на друг – също мъртъв, но възрожденски. „Махането” и „слагането” в литературата не е възможно – то не е като да назначиш преди обед шеф на ДАНС, а следобед  да го уволниш. Или да „сложиш” зам.-министър сутринта, а вечерта да го „няма”. Политиците доказаха, че са еднодневки чрез начина, по който се държат един спрямо друг – слагайки/махайки се.  Литературата обаче борави с факти, фикция, интерпретация, истина, лъжа... Възпитава в чувствителност към хората и себе си... Четенето изисква и определени лични качества и съсредоточаване „по тема”. Очевидно изброените неща не са в полезрението на хората, тръгнали да „просвещават”. Най-малкото, „Майце си” пита кой си и защо си объркан, кои и къде са приятелите ти. Начева се и усещането, че пътят е „славен и страшен”. Родолюбието започва с „Майце си”. Прословутият „катарзис”, който се оказва яма за политиците на деня, също е скрит там. Разочарованието на един съвсем млад поет не може да се „махне”. Както не може да се „махне” и недоволството на хората по улиците днес. Човек не е черна дъска, по него не се трие с парцала на леличките чистачки, не е и нова бяла дъска, по която да мине гъба и да затрие флумастера. Изобщо за определено разбиране на литературата, се иска биография, не политическа, а човешка – лична, интересна биография, която в определени моменти да те е превръщала в авантюрист или просто читател на хубави книги, търсач на преживявания или пък в човек, възпитал себе си „силно да люби и мрази” – като Ботев.
Не знам и какво против имат „новите” спрямо „Моята молитва”? Или е пречка поставянето на проблема за фалшивите и истинските богове. За истината и лъжата.
На министър Клисарова и личи, че е чела малко (или никакви) книги. Да започне с поезия – може и с Христо Фотев, ако и е любим поет. Само да не се излага повече. Или утре ще излезе пак и ще каже, че медиите не са я разбрали и я цитирали погрешно. Апропо, ще го каже с убийствен североизточен диалект, който не прилича на игривото варненско хоро, което харесвам.


И продължението (1)
Продължение (2)

заключвам за себе си темата - няма смисъл да се приказва

Няма коментари:

Публикуване на коментар