Това е история стара,
стара, стара като Париж е тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.
Сбогом - бе казало то на прощаване. -
Аз си отивам.
Няма вече обич, хляб и платна.
От боите остава ни
само черна боя.
От Париж само улици, водещи в Сена.
Остани - бе отвърнал художникът. -
От боите имам трите бои на лицето ти.
Златна, синя, червена.
От Париж цяло небе светлина
и един тротоар, дето падат едри монети, щедри монети.
Остани - каза той и погали едва
своето русо момиче. -
Ще ти купя легло, по-добро от това,
и цветя по-красиви от тези.
И когато довечера заедно с черните шлепове
слънцето слезе по Сена,
ние ще бъдем богати.
Ние ще имаме много монети,
едри монети, щедри монети.
Ах, Парижкият дъжд!
Шегобиецът дъжд, който весело чука и свети,
черен и лъскав!
Той единствен се спря и почна да пръска
свойте едри монети, свойте сребърни щедри монети.
Спри - тихо каза художникът. - Тя ще замине.
"Тя ще замине" - сърцето му страшно простена.
А момичето тъжно заплака със сълзи златни, червени и сини
и тръгна към Сена.
Това е история стара,
Стара, стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.
Париж
Няма коментари:
Публикуване на коментар