Извадих от кашона две важни и ключови книги: "Светът според Гарп" от Джон Ървинг и "Госпожа Далауей" на Вирджиния Улф. Странните и живи случки, които описва Ървинг срещу по-литературните детайли на Улф. Внушения от различен порядък на двама много интересни автори. При Улф светът се оглежда сам в себе си, поточен и изникващ от глъбините на подсъзнателното. Гарп е в ситуация на странност - още от своето зачеване. Иронията на Ървинг е интелигентен поглед към създаденото преди него (традицията), а удоволствието от това да създаваш герои в откачени ситуации, не е непременно любов към това да откриеш лудостта наоколо.
Развиващите се герои на Ървин (които все пак обстоятелствата променят) срещу онази "госпожа" - обсебена от своите мисли, на онзи същия прием, в който животът преминава като вечно влечение в една несъзнавана прожекция.
Няма коментари:
Публикуване на коментар