"Магията на дървото" от Димитър Костадинов

Разгледах интерсна изложба от дърво.
Мисля си, че да ваеш парче дърво, е по-опасно, отколкото да застанеш пред купчина глина или бяло платно. Дървото „държи” на себе си - там е причината, има сила и смисъл, които не се припокриват винаги с фантазията на художника, изискават съобразяване. Дървото е готова форма, защото има мирис и цвят, има живот у себе си и сякаш иска да го ласкаеш някак. Да го усетиш.
Дървените пластки на Димитър Костадинов пазят за себе си един първоначален смисъл. Не бих казала, че разказват природни истории, а по-скоро, провокират с гладката си повърхност. Докоснах всички пластики по ред. Само студените експонати не се пипат или се гледат отдалеч. На допир всички фигури бяха еднакви, но с различни улеи и извивки, с различни пътешествия и настроения, с различни разочарования и смисъл...
Допускам, че дървото може да бъде унищожено от много обработка, но Димитът Костадинов запазва баланса, така нужен в изкуството, вероятно това е и спирачката в сферата на въображението – наричам я дискретност на ставащото, т.е запазване нещичко за читателя, зрителя, разглеждащия. Ако дискретно и с мисъл подхождаш към „своето”, разчиташ на възприятията на околните и най-вече ги уважаваш.
Не обърнах особено внимание на имената на пластиките. Дадох им свои понеже.
Убедих се, че изкуство не винаги се прави с остроумие или хитрост или свръхзаложби и провокации - умишлени и ненавременни. Ако авторът или художникът (на нещо създадено) ме оставят "на мира", има вероятност да разбера повече или... или да пожелая да докосна всичко наоколо (за ужас на куратори и музейни работници).

Дървените пластики (от липа, софора, топола, ясен и др.) можете да видите в ХГ в гр. Добрич.



by diyana ivanova boeva