надявам се да ви е интересно и любопитно наоколо - алтернативността не е самоцел, а по-скоро интелигентност и сетивност... за блога
I hope you find your stay here very much to your liking - the world of alternative realities is not an end in itself, but rather intelligence and sensitivity.

сряда, ноември 24, 2010

"Книга от пепел” на турския поет Йоздемир Индже

by diyana ivanova boeva



Твърде елегантна поезия. Без да е претенциозна и скрупулна. Йоздемир Индже не е пленник на думите – по-скоро те влизат в съпричастие с неговите мисли и търсят завоите и усета му към посоките на дните. Стиховете са изваяни и с модерно звучене, защото не се „съобразяват” с нашумялата и отминала „другост”, не криволичат по течението на безплодието и неистовите вопли – непременно да кажа нещо шокиращо и „цинично”та може и да ме възприемат като оригинален. Това отдавна не провокира четящите.
Йоздемир Индже (1936) е роден в Мерсин, завършва френска филология, живял е в Париж. Преводач от френски, арабски и гръцки. Смята се за един от големите турски и европейски поети.
Впечатляващо ерудиран автор, което не го превръща в книжен и на всяка цена свободен. И друг път съм писала за онази взривоопасна въздържаност на днешните турски поети. Може да се нарече и по друг начин: вродена уважителност към случването - поезия. Или към сътворението като изначална митологема и изричане. Или липса на умишлено търсена експресия. Знам ли!
Непринудеността и плавността на стиха при Йоздемир Индже се превръщат в сентенция за живеенето и немимолетно тълкуване.
Впрочем никакво тяло не е нужно, за да бъдеш отец и инок.
Из „Водата е затворила крепостните врати навярно”
Сякаш поетът крачи из вътрешните стаи, но не на душата като по правило, а из стаите на мисълта, философията, разсъждението, стиха, ядката на съществуването. Йоздемир Индже ме напряга, впримчва енергията ми на четящ човек. Това е поет на излъчването и привличането. На допира, на растежа и порастването. Красива поезия - без „загрижеността” на символите или драмата на романтиците и звездобройците. Защото живеенето е като вятъра, понякога се случва – друг път не. С такова впечатление останах, когато четях (поне за собственото си съществуване).
Светът вече не е оазисът, който ти остави,
не знаеш кога е срещата сетна,
няма знак, никоя книга не загатва посоката.
Из „Отсам зида – една стара градина”
Човешкият и поетичният дял в крайна сметка е ето такъв:
нямам дял в хармана, и то е, за да изчезна;
защото видях заслепението на слънцето в пустинята,
не търся вече летопис за безбройните си сказания.
Из „В наследствения дял на тялото ми”
Сентенцията и смисълът за времето е част от въпроса: „Какво би значела нощта, ако мен ме няма?” (Из „Нощта скрива много нощи”).
Отговорът е един:
Нито мъртъв, нито жив съм; и четирима свидетели
нямам;
Тук не съм, горе не ме приеха: Манихей съм, живея!
Из „Ден с много утрини и много вечери”
Липсват очебийни етномоменти в тази поезия. Ясно изразени при разказвача Орхан Памук, да речем. Универсалността на Йоздемир Индже не поставя в центъра религиозната принадлежност – струва ми се, че страни дори от нея или я запазва само за себе си. На преден план излизат – мракът, писателската орбита, кодираното в гените… паметта присъства по особен начин. Затова и се налага изводът, че „градовете и свободните поети остаряват заедно”…
Неподходящ ми се стори единствено предговорът на Любомир Левчев. Неговите предговори принципно не ми харесват – уж трябва да създават усещане за мъдрост и емоционалност взети заедно, но почти никога не се получава. Имам остър слух и обоняние…
Преводач на поезията на Йоздемир Индже е Кадрие Джесур. Интересна личност, която изпровожда думите от единия до другия бряг… Това вече не се нарича показност, а трудолюбие и талант.
Редактор на „Книга от пепел” е Антон Баев – един поет.

Йоздемир Индже. Книга от пепел. ЦУМ – Център за универсални медии. Пловдив, 2008

Няма коментари:

Публикуване на коментар