Във фоайето на дом-паметник „Йордан Йовков” в гр. Добрич се събраха около 70 души на представянето на книгата ми. С изключение на трима поети – не видях други пишещи. Премиерата ми не беше квартална вечеринка на шепа хора, дошли да се отегчават. Пристигнаха мои приятели, познати и непознати. Лекари, учители, математици, инженери, ученици… четящи. Беше любопитно, нямаше патос, не се чувствах неудобно. Книгата ми бе представена от д-р Кремена Митева (уредник на музея) и Пламен Тотев (управител на ИК „Персей”). Премина интелигентно и приятно. С мярка и присъствие. Без преиграване и анализи на произведения. Всеки имаше право да ми каже по нещо. Зададе се и теоретичен спор – онова прастаро разделение между „стари” и „млади” излезе наяве (класическият наратив срещу фрагментарното уголемяване и доразказване наум без излишна обяснителност). Кратката проза е особен вид съдържателност (и мълчание), около който все още се спори или многозначително мълчи. При все не беше скучно… Не говорих за Добруджа, малко кощунствена на родна земя да се държа по този начин (родена съм в Добрич), но пък смятам, че е меркантилно и повторително, и уморително…
Чужденецът е чужденец навсякъде.
инфо за книгата ми
Много се радвам, че намерих информация за книгата. Чела съм творбите ти с удоволствие още преди години, предвкусвам удоволствието от "срещата" ни чрез книжната ти рожба. Бъди щастлива! С тези, които обичаш!
ОтговорИзтриванеСевинч