Книгата ми - в НДК на панаира на книгата

на "Пловдив чете" (2010)
и книжарниците










Написах по-голяма част от разказите си в Пловдив. Поне за началото са „виновни” македонците от пловдивския квартал „Кючук Париж”. Появих се там преди известно време с току-що родено дете – едва оживяла и като по чудо… Македонците ме изведоха от унеса и болката и ме вкараха в потрес. Започнах да ги наблюдавам и написах няколко портрета за тях – недружелюбни, неотзивчиви, с несъразмерни тела, а пък душите им бяха нацяло… Надбягвах се с тях по улиците, блъсках се по асансьорите и си мислех, че всичко е точно както трябва да бъде – абсурдно като в „Параграф 22”, но на мястото си. Публикувах разказите-кримки и последва „удар”. Съседите ми стигнаха някак до тях – сякаш бяха наясно, че ще оправдая очакванията им на невменяема „чужденка”, дошла отникъде… Пратиха ме на майната си – имаше форум срещу мен, получавах и заплашителни писма… Тази странна случка споделям за първи път. Историята и разказът бяха излезли от въображението и фикцията (в която се пъхах задължително) и бяха навлезли ненадейно в живота, превръщайки се в истина за хората около мен…

Тогава за първи път си дадох сметка за силата на думите.