Чаени бисквити

by diyana ivanova boeva

Като ми каже някой, че е като река, ме превзема умора. Представям си радио. И… жена, която приказва много. Трудно понасям непрестанното дърдорене. Тя пълноводно застава срещу мен и пак започва да ми говори за “чукане”. Край нямаше това с мъжете в живота ѝ. Мълча и тъпея.
– Страшен е, скъпа. Ако знаеш какъв стегнат задник има…
Напоследък много ми се спи. (Мисля си трънливо.)
– И как ходи... леко се поклаща в раменете.
Е, това не е съвсем зле. (Даже си го представих.)
– Мога да ти разкажа и нещо по-интересно… ако искаш.
(Искането-неискането е особен резонанс при мен. Случва ми се да не знам какво искам. Не и сега обаче.)
– Не се сърди… ама няма да те запозная с него. (Продължава като маслена течност, изтичаща в пълнозърнест втасал хляб.)
И това го знам. Не го чувам за първи път понеже.
– Може да те хареса. А то е по-лошо, отколкото да си легне с някоя друга…
Започва да заеква и не на шега да ме забавлява, за пореден път – с износени и симпатични реплики, хванати за ръчичка като братче и сестриче.
…
Отнасям се и си спомням как веднъж паднах от стола в едно заведение. Имам навика да се полюшвам (понякога) на столовете. Само не можах да разбера защо хората пред мен не се смееха, а зад гърба ми умираха от смях!
…
– При все, мога да опитам и да ви срещна. Да видя дали държи на мен.
(Тя продънено излива вода в пукната кофа и проверява някакви тези. Ама, то не е като да плуваш в басейна на хотела и “морето” да ти е до кръста. Знам, че не обича да простира мокри дрехи, изпръхва ли ѝ ръцете. Мен пък ми се напукаха пръстите от верото с балсам… Изобщо всеки по различен начин приема мокрото, сухото, влажното, мекото, болката в гърба и главоболието. Понякога искам да ѝ балсамирам устата.)
…
Мацката срещу мен е супер “наточена” моя позната, която силно се подценява и непрекъснато се сравнява с някого. Този път решавам да ѝ вляза с удар под кръста и изричам спокойно:
– Ами ако аз го харесам…
– Тая няма да я бъде. Значи, това си мислиш през цялото време. А пък аз ти имам доверие…
(И прочие. Просто я подразних, за да млъкне.)
С рязък жест става. Взема си чантата и тръгва. След пет минути се връща отново. Сяда на масата и изрича:
– Чувствам се самотна. Като удавник за сламка се хващам за мъжките задници. Извинявай за избухването...
Пауза и пак:
– Искам да ти разказа още нещо…
…
След снощното пълнолуние ме боли страшно главата. Отхапвам от бисквитата. Кръстосвам крака. Пъхам се в шепите си и се усмихвам. Отчетливо си налагам да изгледам филма до край, без да заспя. А пълноводието облива бедната ми памет…
…
Някои събития се повтарят всеки път отново. Случките са редовно клише, което идва нарочно, за да откъсне старата истина за пустотата навън… Встрани от мен е кафето, което пия, не с какво да е, а с чаени бисквити. И този навик е поредно старо клише… мое при това…