По книжарниците „Йоана“ – роман за Каварна и Балчик

Софийското издателство „Изида“ издаде в един том романите на румънския автор Антон Холбан – „Една напразна смърт“ и „Йоана“ (превод от румънски на Христо Боев).

Това, което прави романа „Йоана“ особено интересен са живописните описания на Балчик и Каварна между двете Световни войни. Книгата е и своеобразен литературен паметник на два града от гледна точка на чужденеца от Букурещ. Присъстват описания и на Базарджик (Добрич).

Действието в „Една напразна смърт“ се развива във Франция и Румъния. Раздялата с приятелката му Ирина обърква плановете на героя Санду да се наслади на онова, което предлага най-романтичната европейска столица – Париж…

Прави впечатление, че докато Париж и Букурещ са описани съвсем оскъдно, Каварна застава пред нас живо със воя бит и най-вече със своето море, което в „Йоана“ е представено живо.

Важна тема при Холбан е смъртта като кулминация на човешкия живот. Няма как да не се отбележи, че Холбан умира две години след публикуването на „Йоана“, едва на 35 години, сякаш предчувствайки собствения си край.

Антон Холбан (1902-1937) е роден в Букурещ. Той е писател, есеист и литературен критик. Учи френски език и литература в Букурещ, записва докторат във Франция. Специалист по Марсел Пруст и френската литература от XIX век.

Началото на „Йоана“  и още един откъс за Чиракман

„Най-сетне автомобилът напусна центъра на Базарджик, спусна се по измъчени улички, по жълтата гладка пръст сред ечемичните полета, потрепващи и променящи цветовете си като толкова близкото море, и сред мака – следи от кръв, които водят към  незнайно престъпление, извършено в някое потайно кътче от тази пустош. После се спряхме за няколко мига, следвайки курса, до една изгоряла мелница, където ни оставиха няколко спътници.

Балчик започваше до нас, чуден, омагьосан, невидим. Но напомнящ за себе си със своето ухание.

Моят автомобил, с малкото останали пътници в него, се отдалечи от мелницата, плъзгайки се към малката Каварна. На самия праг на къщата, преобразена от очакването, ме посрещна Йоана.“

…..

„Няколко бараки, няколко колиби, обитавани от рибари лятото. Малко площадче по средата, отстрани квадратна постройка, ресторантът „Михали“, и той със цялата си незначителност, отворен само лете. Жълтеникава пръст, бели къщи, морето в светли тонове. Надясно, малък планински връх, Чиракман. Два дървени понтона, малко пясък, розова вила – странно привидение – на един хълм. До един понтон, сграда, която би могла да бъде наречена къща: жилището и бюрото на митничаря. Като цяло, излъчване на грандиозна самота“.