Разговор с Христо Боев – българския представител в резидентската програма ФИЛИТ
 |
| Христо Боев |
Първите ти впечатление от Браила? Дори не е минал половината ти
престой в този град.
Това
е град с изключително впечатляваща старинна архитектура, която може да се види
на почти всички улици, приветливи хора и вездесъщо присъствие на един от
двамата много големи писатели на града – Панаит Истрати, другият, незабележим в
сегашните публични пространства, е Михаил Себастиан.
Пое ангажимент да напишеш пътепис на румънски за Браила специално
за програма FILIT. Какво мислиш да включиш в него?
Имах първоначалната
нагласа да потърся българските следи в един от ключовите румънски градове за Българското свобождение и Възраждане. В Браила се основава БАН през 1869 г.,
когато новата българска държава още не съществува. Имах желанието да потърся и
следите на д-р Кръстьо Раковски (Кристиян Раковски), племенник на Г. С.
Раковски, който е прекарвал доста време в Браила през 20-те на миналия век,
когато се е срещал с Панаит Истрати. Българинът от Котел е доктор на науките от
Франция, виден съветски дипломат, румънски културен и политически деец, първият
министър председател на Украйна, приятел на Л. Троцки и близък познат на Дж.
Оруел сред много други неща. Самият Оруел ползва Московските процеси
(1936-1938), сред които и този срещу Д-р Кръстьо Раковски, в които са осъдени
на смърт над 150 души, след разследване от НКВД, поръчано от Сталин,
екзекутирани по заповед на Берия, като модел на признанията във всякакви
скалъпени престъпления на хора с промити мозъци в шедьовъра си „1984“. Несъмнено Раковски е много
интересна личност от световно значение, за която в България се знае много
малко. Разбира се, струва си да опиша и сегашното състояние на нещата, така че
тази статия ще бъде разходка в миналото – ще ползвам наличните архиви в
окръжната библиотека на Браила, и впечатления от настоящето – както го виждам
аз за това, какво представлява Браила за един българин през юли, 2018 г.
Несъмнено, място трябва да заеме и настоящето присъствие на М. Себастиан в
Браила. Както казах, това на П. Истрати е видимо с невъоръжено око.
Преводач си на Михаил Себастиан, Браила е родното място на този
писател. Как се чертаят мостовете между българо-румънския бряг?
Трудно
ми е да отговоря еднозначно на този въпрос. Българският бряг е далеч обратно по
течението на Дунава, Браила е бил и си остава мултикултурен град с население от
около 200 000 души понастоящем. Това, което виждам, е присъствието на
гърци, евреи и молдовци. Също така, присъстват и ромите с цветните си носии,
внасяйки доста допълнителна светлина по окъпаните от слънце улици на града. От
разговори с местни културтрегери разбирам, че броят на българите в града се
брои на пръстите на едната ръка. Балчик, като далечен български бряг на морето
се появява неколкократно в „Произшествието“
(1940) на М. Себастиан, който изгражда сантиментална представа за този град,
тогава в рамките на Румъния. Тук, разбира се, е живял известно време и Христо
Ботев, чийто бюст се намира на една от най-красивите старинни улици на града,
„Михай Еминеску“. Разбира се, не можем да забравим и за „Немили-недраги“ (1883) на Иван Вазов, където Браила присъства
осезаемо и където е била кръчмата на Странджата. Отношенията на браилските
културни институции сега са основно с Велико Търново и Шумен, но със сигурност
не са много активни. Тук се намира и „Българската църква“, перманентно
заключена с ръждясал катинар, никой не знае защо. Мога да кажа, че съвременните
българи са чували за Браила от страниците на произведението на Вазов. Съответно
Раковски тук е считан за „хлъзгава“ фигура, свързана най-вече със Съветския съюз,
макар че е бил румънски и български гражданин. Научих, че Христо Ботев е
говорил румънски много добре, докато Раковски е допускал грешки, с което си е
спечелвал присмеха на П. Истрати, като с последния понякога е говорел на
френски. Може би на твоя въпрос най-добре отговаря бюстът на един от
най-знаковите български поети, разположен на улицата с името на един от най-значимите
румънски поети, и двамата със световно значение, спомен от някогашното активно
българско присъствие в града и настоящо обещание или предпоставка за възраждане
на по-близки отношения между нашите две страни.
Има ли нещо много специално в Браила, как би го формулирал?
Това
е град, в който можеш да се влюбиш от пръв поглед. Атмосферата му е неуловима –
смесица от внушителна старинност и динамично съвремие. Винаги можеш да преминеш
от едното състояние в другото, а понякога са и насложени. Несъмнено, трябва да
се пише за Браила, може би в страниците за този град, хората ще могат да усетят
и специалното в него.
Какви ангажименти има един преводач след посещението си в подобна
резидентска програма?
Моите,
както и на колегите ми в другите румънски градове, са да преведа 20 страници от
румънски класик, за предпочитане непревеждани до момента. Престоят по
програмата, по същество, е признание за извършения до момента труд на преводача
– преведените от него или нея произведения от румънски на друг език, с които е
осъществен принос за разпространението на румънската култура в чужбина.
Разбираш ли защо българските
хъшове избират Браила?
Напълно!
Следващият автор, който искаш да преведеш? И на какво се дължи
привързаността ти към румънската литература, доктор си по сравнителна американска
и английска литература…
Искам
да преведа много, не един и лошото е, че ми е много трудно да определя
следващия, по-скоро мога да говоря за следващите. От съвременните, имена като
Д. Теодорович, К. Г. Балан – с втория му роман, първия вече го преведох и
предстои да излезе – „Мошеник ЕООД“.
Втория роман на Ф. Иримия, първият му – „Дефект“
вече излезе в мой превод. Има произведения на М. Калинеску, които много си
струват. От класиците, М. Друмеш, някои романи на Л. Ребряну, но с това не се
изчерпва списъкът. Румънската литература ме привлича неустоимо със своята
откровеност относно това, което може да се нарече „човешкото състояние“ (the human condition), това, което определя нашето
житие-битие в дадената епоха, начина по който индивидът гледа на света. Това е
литература, която са занимава много пряко с човешката душа – съвсем пряко
например в „Адам и Ева“ на Л. Ребряну,
като четем тази литература, можем да си представим, дори да повярваме, че
съществува такава и по този начин това четене е докосване до безсмъртието. Тази
литература съдържа изключителна универсалност, което предопределя и големия
брой преводи от румънски на други езици. От тази гледна точка, аз виждам
по-голяма връзка с произведения от американската литература – напр. „Спасителят в ръжта“ на Дж. Д. Селинджър.
Румънските пиеси, включително тези на М. Себастиан – напр. „Звезда без име“, „Островът“, „Последният час“ ми
напомнят на произведения на Т. Уилиамс като „Стъклената менажерия“, „Котка
на горещ ламаринен покрив“ и „Трамвай
желание“, или „Случка в зоопарка“ на
Е. Олби – напомня ми на „Живот на един
перон“ на О. Палер, макар и последното да е роман. Не липсват връзки в тази
насока и с британската – напр. „Каля
Викторией“ на Ч. Петреску в своето безкомпромисно изображение на града
(Букурещ) като място на крушение на човешки съдби напомня силно на произведения
на Ч. Дикенс, където е изобразен по сходен начин Лондон. Има редица
произведения и в трите литератури – румънската, американската и британската,
където градът присъства много силно, което много ми харесва, напр. „Произшествието“, „Градът на салкъмите“ и „От
две хиляди години“ на М. Себастиан (Букурещ, Браила), „Лорелай“ на Й. Теодоряну (Яш), „Когато
светът беше невинен“, „Животът
започва в петък“ и „Бъдещето започва
в понеделник“ на Й. Първулеску (Брашов, Букурещ), „Доня Алба“ на Дж. Михаеску (Букурещ), от американската литература
се натрапват имена като Дос Пасос с „Манхатън
Трансфър“, „САЩ“ (Ню Йорк, Чикаго). Пол Остър, Дж. Френзън и Т. Улф – Ню
Йорк и т.н. Споменатите тук се нареждат сред любими мои автори и произведения.
В
България е известно началото на повестта Немили-недраги
на Вазов: „Нощта беше влажна и мрачна и браилските улици пустееха. Студената
декемврийска мъгла, която обикновено пада покрай бреговете на Дунава, се беше
напластила в една от главните улици на града и задушаваше с отровния си дъх
последните минувачи, които бързаха да се приберат у дома си.“...
През
декември ли ще отседнеш отново тук?
Много
бих се радвал да мога да дойда и през декември. Това може да е повод за нова
статия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар