За кого бие камбаната
всяка сутрин ставам с първи петли
някъде към десет десет и нещо
снимка: Дарик радио
от форума за Л. Живкова
О-о-обичам те, мила
Гари Купър и Ингрид Бергман във филма на Дъдли Никълс по романа на Ърнест Хемингуей
съгласна съм, че всяко дело (спорно или не) може да се изследва, ама научен форум да се открие за людмила живкова.... пресилено е и резултатът е с обратен знак. моите асоциации ме водят в различни посоки. за същността, предмета и смисъла на науката не ми се разсъждава. и изобщо, ако си спомняш нещо, добро или лошо за някого, защо пък трябва да го изречеш на научна конференция... къде е "научността" в случая. виж, споменът е нещо трето - там няма обективност по правило, защото времето, обстоятелствата и често отношенията, влияят. изобщо защо група приятели, съмишленици, роднини и хора, които си спомнят нещо за някого, ще откриват форум на представително място като СУ. да се съберат в кафене, зала, у дома, на курорт... не можеш да използваш обществено пространство за "свои" лични нужди. или? няма никаква научност в това да говориш за майка си или баща си - това не е доклад, а някаква неофициална част...
ако се съгласим с проф. Илчев, че това е история - къде са гледните точки. къде е спорът и "спорността" на едно дело, към което има различно отношение. докладите ми се виждат твърде загладени и "заоблени". все пак живкова е привилегирована - дъщеря на човек, който е управлявал И насилствено. като гледам формулировките на докладите, все едно нищо не е било.това не е професионално отношение или поне не е изследователско. има сантимент, умиление.
дори самата ситуация е интересна. всички казват: "не и в СУ". по Бахтин и не само - това е място за "свещенодействие" (ако приемем, че знанието е дейност от висш порядък)... всички усещат, че нещо нередно става. а и като се появиха и шефовете на ДС, тръпки да го побият човек. хайде някой историк или участник (друг) в конференцията да напише доклад за смисъла на грандоманските проекти на живкова, да ги обвърже със соцархитектурата, с натиска на времето и възможността да бъдеш първи чрез своя баща. или да направи прочит на людмила "по фуко".или да пише за града и живкова, за градското пространство, което тя неминуемо променя и вероятно и то нея. за живкова и архивите. не се навлиза в същността на "занятието" - гледа се от точката на сантимента - и сякаш със страх, защото хората с отделни репресивни практики са сред нас и влияят чрез нещо много просто - своето присъствие. и когато говориш пред тях, неминуемо е съобразяването, но не с научността. думата демагогия не съм я изрекла.
живкова е последното нещо, което ме интересува, но пък ситуацията си я бива. къде са историците и социолозите? да описват, но не с "първичен страх".
повече инфо от "Сега"
вариант в Културни новини
Няма коментари:
Публикуване на коментар