Тишината и спокойствието на Иканталъка са съчетание от море и природа в покой. Плажът „Свети Георги” e ивица, тясно пясъчно протежение, което води към скалите в близост. Толкова тясна и уютна ивица плаж, мисля, че не съм виждала по нашето черноморие.
Иканталъкът (и Бялата Лагуна) се намират между Балчик и Каварна. Дано мястото да е към община Каварна, защото Балчик не е стопанисван добре последните години. Само споменавам вечните ремонти по пътищата там (така и не ги оправиха). Развалиха средиземноморския уют с прекомерното строителство, заграбиха и всяко парче земя срещу смешни левчета за паркиране. А в Балчик местата за паркиране са много – и все празни. Иканталъкът обаче предлага възможност за избор – можеш да спреш колата си пред един от комплексите там или да решиш да ползваш паркинга. Това са важни неща – част от визитната картичка за дадено място. Някогашният гъсталак е превърнат в разрастващо се място за отпускане. Не очаквайте да видите алъш-вериша на юга – памук, солети, люлки, виенски колела, близалки, кебапчета, викачи, предлагащи ястия, екзотика и... ориенталски вкус. Северът е студен и отпускащ, не натрапва себе си. Тези места ми прилягат (и привличат) някак – никой не предлага нищо, не хвърчат светлини, не надават вой аниматори с мними забави. Освен, ако аниматорите не забавялват група руски младежи (ученици). Помислих си, че до среднощ ще слушам чалга и ще полудявам – тийнейджърите бяха в съседство. Руснаците очевидно са запазили нещо ценно от онези свои „сурови” времена – дисциплината. Забавляваха се и с добре подбрана музика. В 8.00 започваше физарядката им, а в 22.15 дискотеката завършваше с популярни руски и английки парчета. Нашите подрастващи (включително от езикови и математически гимназии) слушат и се възхищават на доста неприятни момичета певачки – без гласови данни, но с наужким сексапил . Руските младежи са уморени след 22. 00, техният хотел е най-смълчаният.
Следва моето време за разходка. Минавам пред осветен хранителен магазин – само един в околността. Малко по-скъп от тези в градовете, но пък добре зареден. До него има заведение за бързо хранене. Известни са ми постоянните продажби на „скара с бира” в Ахтопол и денонощната аларма там. Иканталъкът не понася и идеята за безобразния флирт с почивката на хората наоколо. Можеш да откриеш нощния бар в близост и да се забавляваш, да ядеш евтино или скъпо... Никой не те убеждава в нищо.
Северът е привлекателен през август.
Строят се и се продават апартаменти наоколо. Варна е на около 60 км. в южна посока. На около 4 км. се намира лечебен център „Тузлата”, известен с провежданите процедури с лечебна кал. В радиус от 3 км. се намират трите новопостроени и най-известни голф игрища в България. Някой ден ще напусна тези места (ако се пренаселят) или ще оставам тук за по-дълго. Асфалтът е нов, всеки хотел и почивна станция (които са действащи) са се погрижили за полянките, люлките и пейките наоколо. Има и осветление на основните места. Колите не са толкова много (поне през август), а при караваните и палатките има достатъчно място – признавам, че не съм любител точно на този вид почивка. Наоколо чужденците бяха предимно поляци и чехи, видях румънски коли, за руснаците вече казах.
Хотелите и къщите са построени с някакъв вкус и мяра. Нещо, което не откривам в Слънчев бряг (да речем). Там се допусна грозота и помпозност, събрани на едно място. Презастрояването е в пъти повече. Тези смешни и инфантилни дворчета (плъзнали по целия юг) са някаква лудост и мода, които съм наблюдавала и в едно пловдивско село – Марково. Северът има своето претенциозно село – Соколово (на шест километра от Балчик). Къщите там преди време удариха цените на малък апартамент в добър европейски град. После всичко рухна – англичаните започнаха да ги ограбват активно, затова продадоха или зарязаха имотите си. Кулите и изкуственият "стоунхендж" не са местен патент обаче.
Продължавам своята среднощна разходка в посока Бялата Лагуна. Чувствам се като плах сомамбул – въпреки че не съм сама, а и не ходя насън... Вятърът реже лекичко. Нощите тук са хладни, дори през лятото.
Сутринта правя гимнастика с младежите от Русия, плувам, а денят ми предлага изненада. Три делфина танцуваха навътре в морето. Този танц ме снабдява с поносимост към книгата, с която се преборих за седмици. Та кой чете на плажа „Светът според Гарп” (Джон Ървинг), съчетавайки я с Вирджиния Улф и нейната прословута „госпожа” (Далауей имам предвид)!
Всъщност събрах мислите си на това място, наречено незнайно защо Иканталъка.
лято 1 2 3
(снимки)
Няма коментари:
Публикуване на коментар