пружини-жени,
пружини-жени,
пружини-жени...
не ми е в кърпа вързана,
нито в забрадка-
тая мила, тая сладка
тинтява ми притрябва,
за орисници и уруспии,
в приземния мраз на два сладковода
с пуловер на голо
и с кравата Милка в задния джоб,
идвам с отскок и с юнашка засилка
пружини-жени,
пружини-жени,
пружини-жени...
....
от него ли си дар,
или проклятие-
любима моя заднешкарка...
еднократно употребявана,
захвърляна многократно-
с от гняв пулсираща влагалка...
зад вдън е някъде покоя,
и тя между им-
самолетоскачачка от ново поколение.
улици обрасли в целулит,
се на там оглеждат-
в мерлини, в цепелини, в магьосници от оз.
2010
(стиховете са в оригинал)
Няма коментари:
Публикуване на коментар