Не всичко разбрах от компютърния жаргон. Филмът е направен добре обаче.
Съвременно „звучене“ с ретро и никога неостаряващия въпрос: „Какво да направя, за да не съм сам?“. Създаването на Facebook е бримката около, която се плете историята. Динамичен и разколебаващ представите филм. Истината е толкова стара и директно изречена, че чак ми е неудобно да я кажа: парите не могат да осигурят приятели, особено, ако не си симпатичен на някого... Така е.
Драма не открих. Прецаквайки периодично всички, Марк остава сам, но пък това е последователно поведение и избор, а не стечение на обстоятелствата или съпротива, или желание за нещо химерично... (Трагичното - щях да кажа по Арисотел - изисква доза незнание, а Марк "знае"...) Схематични и уплътнени образи. Добре изведена интрига. Ако трябва да е днешен филм – предпочитам да е този, вместо историите за вампири.
Тик-такането в ума на Марк, ме впечатли. Гениално усещане за действителност и аритметика. Паралелната реалност задава въроси и остава впечатление за нещо недоизживяно. Инфантилността на Mрежата е опасност, ако човек не се държи за своя (тукашен) свят и представи.
Всъщност винаги съм била по-добра по геометрия. Откривах авангардни решения. Затова и Марк ми беше малко скучен с това желание за предвидимост и брилянтна логика. Дразнещо е.
Светът е като кутия във филма – затворена, ограничена, общуването е ясно – ходовета са разпознаваеми. И все пак човешкото присъствие е видимо чрез... отказа. Така е било винаги. Непредсказуемото е ход и за бъдещето. А опитът приема и отговор - "не".
Социалната мрежа / The Social Networ
Режисьор: Дейвид Финчър
Актьори: Джъстин Тимбърлейк, Рашида Джоунс, Макс Мингела, Джеси Айзенбърг, Руни Мара, Андрю Гарфилд
Няма коментари:
Публикуване на коментар