Писмото на Радичков

• Историята на писмото
  

През 2000 г. комисията по избор на носител на Националната литературна награда „Йордан Йовков” разглежда различни номинации, между които и тази на Йордан Радичков. Новината стига до Радичков. След гласуване на комисията, наградата се връчва на друг български писател. Дом-паметник „Йордан Йовков” в Добрич получава предварително благодарствен факс от Й. Радичков за литературната награда, която той всъщност не получава. Този факс се пази в архива на музея.

Помня този момент - повече от конфузна ситуация и за публициста Марко Семов, приел награда за разказвач, принадлежаща очевидно на друг. Журито е в състав: п-л Николай Хайтов и членове: Димитър Христов, Любен Георгиев и Надя Попова. Следва писмото на Радичков.

Скъпи приятели,

Удостояването ми с литературната награда на името на Йордан Йовков силно ме трогна и развълнува. Йовков е писател, който би правил чест на всяка европейска нация. Ние, българите, трябва да сме горди, че имаме такъв писател. Със своето присъствие той ни реабилитира пред останалия свят.

На младини четях много Йордан Йовков, възхищавах му се и му подражавах. Мога да кажа, че от него се учех на всичко. По подобен начин децата подражават на възрастните, защото за тях са безспорни авторитети.

Всеки начинаещ писател чиракува при някой от старите майстори, или е доброволен ратай на някой от големите литературни чифлици. Понеже много обичах Йовков, с радост чиракувах на неговия литературен чифлик, с надеждата, че някой божи ден и аз ще се сдобия със своя нивица и ще се ще се трудя усърдно на нея. Чифликчия не станах, защото нивицата ми бе малка литературна орница. Макар че раждаше оскъдно, аз продължавах да работя радостно на нея, а и с много надежда. Тази надежда идваше от самото присъствие на Йордан Йовков. Мога да кажа, че с присъствието си той не само ми влияеше, но и ме окуражаваше.

Човек с голямо и отзивчиво сърце, чувствителен към болката и страданието и познавач на човешката душа.

Бих го нарекъл учител по доброта.

Чудя се как толкова рядко и крехко цвете оцеля в българската земя, без да бъде стъпкано! Изглежда, че през цялото време Бог е бил разпрострял десницата си върху него и го е закрилял.

Разказите му са спретнати и чисти като параклис. Като се молим в тези параклиси, ние се учим на човечност и отзивчивост.

Не познавам друг писател, чиито имена на литературни герои (особено женски) да се повтарят толкова много! Не знам дали някой може да изчисли колко са Албените в България. Кръстник на тези Албени е Йордан Йовков.

Йовков си отива много рано от този свят, едва на 57 години. Съдбата в случая не никак ласкава към нас, българите. Неудобно ми е да кажа, че аз съм по-възрастен, на 71 години съм, но въпреки това продължавам да благоговея пред Йовков и да го смятам за свой учител и свой настойник като през младите си години.

Надявам се и вярвам, че като продължаваме да четем и изучаваме написаното от Йордан Йовков, ние не само ограмотяваме себе си, но се очовечаваме и пазим от вторично подивяване!

17.11.2000 г., 15.28 ч., София

(вторично подивели хора скъсиха живота на един човек)