Поличба

by diyana ivanova boeva

Карам „Форд” с десен волан. Ако се вредя. Наскоро даже ми се пръсна гумата до „Моста на проститутките” – почти до Сливен. Пътна помощ дойде и отиде при тях обаче... А аз си останах низвергната и сама на пътя. Мъкна ме един влекач за лодки. И това е нещо. Пак, че не ми се наложи с платноходка да се прибера. Проститутка обаче едва ли ще стана, това е древна изтънчена дилема и професия. При мен пътна помощ не спира, камо ли пари да изкарвам със „стопаджийство”.
Понякога ми се налага обаче да стоя и отляво в колата – т.е., където се предполага, че трябва да е шофьорът. Представя ми се веднъж един сержант и ми иска документите. Невъзмутимо го изслушвам, преди да му отговоря, че не съм аз водачът. Зяпа ме в краката, точно в коленете, където дънките ми са накъсани нарочно. Не че съм седнала да си ги нищя – така си ги купих. Правилно „положение” на очите му, според случая даже. Какво друго може да се очаква от един леко объркан катаджия!
Спомням си, че пътувах с такси от Приморско до река Ропотамо, където ме „чакаше” фордът... Трябваше да се върна обратно с него. Форда го нямаше до реката (където го оставих). Дълга и леко криминална история. Да не говоря как щяха да ме дигнат веднъж с „паяка”, защото нито мога да запаля колата, нито искам да изляза от нея. А пък мястото забранено. Нямам късмет като шофьор и си мисля, че поличбата идва от десния волан.
Питам наскоро скъпия си съпруг:
– Защо си купил кола с десен вола?
– Да е по-весело. Знаех, че ще се появиш – отговаря ми подобаващо свежо.
– Друга причина – продължавам като Червената шапчица, тъпо и досадно.
– Ей така, като се загубиш и спреш до някоя автобусна спирка, направо да се интересуваш за пътя, без да слизаш и заобикаляш...
Не питам вече. Няма смисъл. Това мъжете са големи философи. За всичко имат отговор. Поне моят е така. Дано само не ми се пръсне гумата пак край Сливен, че и пари да имам, не мога да се прибера. А и да нямам, пак не става. За „стопаджийството” вече казах.