and Svetla, a pianist
Стремглава и взривоопасна постановка на „Аида” „слезе” при нас зрителите. Артист-солистите доказаха,че оперното изкуство е тактика и приключение – елитарност и динамика, шекспирова драма и мълчалив протест, изразен чрез бас, сопран, тенор... И всичко това, заради свободата и копнежа. Старите тайни на мъдрия Верди, търсещ сюжет за своя нова опера – излязоха отново наяве.
Диригент Христо Игнатов
ЦАРЯТ НА ЕГИПЕТ – Михаил Матеев
АМНЕРИС – Бойка Василева
АИДА – Линка Стоянова
РАДАМЕС – Мартин Илиев
РАМФИС – Ивайло Джуров
АМОНАСРО – Нико Исаков
ВЕСТИТЕЛ – Стоян Финджиков
ЖРИЦА – Костадинка Николова
Постановка без дуплики и пропадания (премълчавам залитанията и леката вялост на балерините, които не успяха да развалят усещането за цялото). Диригент, режисьор, художник, хореограф, оркестър, хор, публика се оплетохме в лиризма и речитативите, ариите и оркестровите епизоди – в танца и свежестта на образите.
Цели три часа не ме напусна усещането за цялост и хармонична обвързаност между всички и всичко на сцената. Превъплащение, а не рутина и себичност – това видях. Мисловност и емоционалност – изтощителна емоционалност и желание да се отдадеш докрай и на всяка цена.
Меката и нежна Аида срещу категоричната и властна съперница – Амнерис, която се поддава обаче на човешките пламъци и изгаряния. Равновесието в операта е като бунта – не мислиш за последствията – понеже не можеш да ги предвидиш!
Един чисто човешки въпрос остана незададен: Как заспиват след подобна битка и "фатален" край Бойка Василева, Линка Стоянова и Мартин Илиев?. Аз не успях.
12 ноември, 2009
Няма коментари:
Публикуване на коментар