Рекламната кампания "Нобел"
Определено си мисля, че Антон Дончев греши: Мари Врина-Николов е чела „Време разделно“, а не е гледала само филма. Както е чела и четирилогията на Димитър Талев, и „Барутен буквар“ на Радичков. Това не са секретни книги, а просто - популярни.
В помпозно-услужливата „Огледална зала“ в град Добрич приехме гостите от едно издателство (сред тях бе и Иван Гранитски) и авторът на „Време разделно“ - Антон Дончев. Добричлии са топли и сърдечни хора. Притихнаха и се заслушаха. Изненадата ми дойде изведнъж (и не само моята) - от агресивното рекламно представяне на книгата „Време разделно“ и тази за Рьорих (кому е нужно това?). И най-вече от рекламното озлобление срещу другите дето си позволяват да предлагат други автори за „Нобел“ (а и още повече мислят май не съвсем угоднически...). Сигурно Антон Дончев заслужава да бъде предложен за Нобелова награда. Но дали е възможно и да „признае”: „Да, преди мен има много хора, които са заслужили Нобелова награда и след мен ще има още повече. И Радичков е преди мен, той дори е по-достоен..... И младите хора в залата също са по-достойни за „Нобел“, защото са умиротворителите в този свят, а и Сартр е достоен...“
Взех си кротко автограф, попитах нещо си издателя, възмутих се от нещо си, изтърпях злостните погледи на възрастните и побелели жени около мен... Огледах се в огледалата. И ми стана тъжно и мъчно, че предложеният за „Нобел“ български писател - хареса толкова много тази помпозна зала от близкото минало, че ни оприличи - не си спомням вече на какво - в удобните кресла. А мен ми се говореше за тихи и скромни неща, за митове и литература, за оня циганин дето циганчетата му играели в локвата, а той възкликнал: „Лебеди мои“. Говореше ми се за „Зеленото дърво“ (защо не и с Антон Дончев) т.е. за вечните стремежи и въпроси, за прозата на деня... Исках да чуя, че уменето да страдаш е най-голямото умение, че всеки мисли по различно му и всеки си има своето право. Исках да видя как един бъдещ лауреат не се държи като такъв, още преди да е станал..
Литературен вестник 2002 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар