Морето, морето... на Равда и Несебър

Толкова много къщи насред ниви не бях виждала. Цялата местност между Равда и Несебър се застрои през последните години. Aко продължава да се лее бетон и да никнат хотели насред неостаналото поле – в скоро време тези две морски места ще се превърнат в по-лош вариант и от Слънчев бряг, където няма пространство за дишане.

Равда и Несебър принципно ми харесват. Само че няма как да не забележа някои неща. Когато влязохме в Равда, ни направи впечатление какво пише на най-голямата административна сграда – кметството. На български - Кметство Равда, а на английски преведено като Синдикален дом. Не знам каква точно синдикална дейност се развива в кметството. На друго място по нашето черноморие прочетохме, пак на английски: „Не нарушавай, без разрешение”? Вече си правя колекция от снимки с подобни надписи.

Kметство Равда - превели са го
на английски - Синдикален дом

В Равда има стаи за двама души с дете в нови семейни вили за тридесет лева общо. Стаите са с всички удобства, плюс голяма тераса. И това на три минути от морето. Единична стая в хотел може да се наеме средно за около петдесет лева, а за двама за седемдесет. В Несебър нощувките са по-скъпи, както и заведенията в Стария град. Последното, което видях, е как предлагат в Несебър фреш за три лева, ако го пиеш прав, и как ако седнеш, фрешът е вече шест лева. Увличат се с безценната си античност – съчетана с часовници за десет лева от царевични пръчици, и пак античност, и пак очила от царевични пръчици за еди-колко си. Едно от ценните неща, които се продават в Стария Несебър, са плетените покривки от стари жени на една кукичка – автентични са и трудни за изработка. Твърде евтино се предлагат за труда, който са положили бабите. Дърворезбата е по-комерсиална, ама няма как, наясно съм.

Всички знаем за ключовото място в Несебър - Мелницата. Вече е обградена с някакви постери, които показват как да използваме водата и да събираме разделно боклука. Винаги си правя снимка тук. Не и този път – не искам да се снимам до постери за разделен боклук. Едва ли това е най-подходящото място за тази информация.

Струва ми се, че Несебър се пази от чалготеките, поне в Стария си град. Наужким или не страни от видимата посредственост. Дори сергиите им са под стъклени витрини или стоките са поприбрани. В Равда всичко е на пътя – прилича на стар градски панаир. Между 14. и 16. август Несебър се представи с добра културна програма. Градът празнува на Голяма Богородица. На 14. август имаше вечерна литургия. Различните сцени и пространства в града бяха запълнени с интересни идеи: прожекция на открито, ансамбъл „Пирин”, струнен квартет „Вива”, награждаване на участниците в плувния маратон, цирк „Балкански”, работилници и ателиета за малките... На сцената „Крепостни стени” на 16. август в 22:00 започна светлинен 3D спектакъл – „Приказка за Несебър”. Някога театърът в Атина побирал 15 000 души, а държавата заплащала на гражданите дневната им заработка, за да могат те четири дни да стоят там. Това се случвало под откритото небе на Акропола в театъра на Дионис...

Някъде след десет вечерта удря часът на чалгата в Равда. Най-трудно е през нощта в Равда - невъзможно е да се спи до сутринта. Ако човек си е наел квартира до дискотеката, която е на десет метра от кметството в посока Несебър, може и да полудее. Въпросният бардак (местните твърдят, че дискотеката е точно това), се намира срещу добра сладкарница с коктейли – и доста пречи на бизнеса на всички наоколо. Местни хора са се опитвали да подадат жалби, получили са заплахи и са се отказали. Влязох в кметството и реших да опитам и аз да се възпротивя, а и много ми се спеше. Поискаха ми първо данните (естествено) и после ми казаха, че за първи път чуват такова нещо (естествено). А когато споменах за жалбите и заплахите, се сетиха. О, това ли било! Не си наемайте квартира в близост до синдикалното кметство в посока Несебър. Ще се озовете вътре - в сламения бардак (сламен изглежда отвън).

Най-добрата част от плажа в Радва е платената – шест лева за чадър и шезлонг. Срещу двадесет и четири лева в „новия” Несебър. Моя приятелка си забиваше чадъра до кофите за боклук на някакъв плаж там, после се премести на друг. Всеки ден вървеше по тридесет минути из Несебър в търсене къде да си сложи хавлията. Ех, тази античност! Свободната зона в Равда е залепена за платената – не е в някой ъгъл. Имам някакъв спомен, че съм плащала, за да вляза с кола в Несебър – вече го няма това. Вероятно се опитваха да подражават на Албена, където действително се плаща, но Албена е частен курорт.

Атмосферата в Несебър е неповторима, но има нещо хищническо и обирджийско по нашето черноморие – всичко е като за последно. Неволно се сетих за едно местенце, на което бях. Казва се Ханя – на остров Крит. Там са запазили венецианското пристанище, атмосферата, но и уважението към морето. Усеща се дискретност и приглушеност. У нас всичко е наяве. По главната в Равда човек може да се задуши от миризмите – голяма е консумацията. Най-приятното място за разходка е крайбрежната алея в Равда – там кръчмите са по-нарядко. Разпитах и разбрах, че в Равда живеят около тридесет руски семейства целогодишно и то млади хора, а не пенсионери.

Дано човек не се разболява по нашето черноморие – ще му одерат кожата. Видях доста жени сами с едно или две деца. На моя позната синът й колабира в Свети Влас – Бърза помощ дойде от Слънчев бряг. С ценоразписа пристигат хората – в подобни моменти няма никакво значение. Въпросът е, че се злоупотребява – всички сме наясно. Знам, че в Румъния в линейка може да се направи лека операция – така са оборудвани, а и са много бързи. Да не говоря, че там хеликоптер може да бъде изпратен и за редови човек.

...

За разнообразие утре тръгвам на север – към Вама Веке (Румъния). Някога се е твърдяло, че Западът започва от Румъния. Честно казано се уморих от маанетата, зурлите, ориенталската гостоприемност, миризмите по улиците и липсата на въздух по нашия юг.

Вярно, че морето реже повече във Вама Веке и напомня на едно друго море – това на Айрис Мърдок в един от най-успешните й романи – „Морето, морето”. Добрo четиво не само за лятото.